Пипи - ценител и художник

Тези дни нарисувах с акварел едно стайно цвете, което отглеждаме на масата. Пипи веднага забеляза приликата. Казах му, че аз съм нарисувала картината и сега като го питам кой е нарисувал цветето, отговаря "мама", а освен това показва и истинското цвете. Толкова много му харесва тази ситуация, че когато влезе в стаята, започва да сочи с пръст ту едното, ту другото и да вика силно "Ъ!", "Ъ!".


Днес сложих новата си картина с праскови върху тази с цветето. Хареса и нея, но все пак потърси и намери другата и сега оставих да се виждат и двете.

Вече осъзнава връзката между драскането с моливи и пастели и познаваемите изображения и вчера започна да ми дава поръчки за картини, които да рисувам с неговия пастел в неговата тетрадка - батко му, дядото (Петсън), цвете. Оказа се, че не е забравил и портрета на татко му, който бях надраскала преди време в същата тетрадка. 

Смятам да му разстилам цял кадастронен лист, на който да може да седи и да рисува - за многократна употреба.

Финдъс и Петсън

Любимата книга на Пипи в последните 2-3 месеца е първата книга от поредицата за Дядо Петсън и котето Финдъс. Може да разгръща страниците съвсем сам и да я започва отначало веднага след като е стигнал до края поне няколко пъти на читателски сеанс.

Най-важното е, че книжката показва познати и любими неща – двор, къща, дядо, баба, коте, цветя, дървета, мебели, храна и пр.

Илюстрациите са красиви, но не сладникави, а пълни с чувство за хумор. Не са „изчистени”, така че да набиват в бебешките очи отделни предмети, но въпреки, че са даже доста „препълнени”, могат лесно да се откроят (още с първия поглед) много познати неща, а с всяко следващо четене, след като открием вече четеното, откриваме още и още.

Купих още един екземпляр, за да си имаме здравичък след време, когато Пипи порасне и продължи да чете тази история, а мисля да купя и още един, който да стои в количката – ако се отбием някъде на гости.

В този руски сайт можете да видите почти всички илюстрации.

Руското букварче

Когато бях малка, имах няколко детски учебника по руски език. За щастие, един от тях е оцелял и сега Пипи има още една хубава книга за четене.

Какво му е хубавото на Русский язык в картинках?

Уроците показват познати предмети, персонажи, житейски теми и ситуации, които Пипи се радва да разпознае.  Не че не могат да се намерят и в други книжки, но е хубаво да има повече различни книжки, в които да открива познатите неща, макар и показани по различен начин.

Другото е качеството на илюстрациите, което в днешно време се оказва лукс, но това е друга тема.

Спомних си, че когато преподавах български на чужденци, им подарявах книжки за костенурката Франклин, за да се запознаят с по-простичките теми, но сега като се разрових из тези книжки, се оказа, че не са подходящи за Пипи, понеже картинките всъщност не са чак толкова много и са донякъде еднообразни в рамките на всяка книжка. По-нататък, когато ще е възможно да разбира по-дълъг текст, ще стават, но не за дълго, понеже пък са си доста елементарни. Но да не навлизам в друга тема.

Приказки и картинки

Не помня кога точно започнах да „чета” на Пипи „Приказки и картинки” на Сутеев - бил е на не повече от 9 месеца. Не че не е „чел” и други книжки преди, но тази имаше особен ефект – след като бяхме „чели” две от приказките няколко пъти, Пипи започна да харесва и да ги слуша без да гледа картинките, без книжката да е до него.

Тази книжка ми е любима от собственото ми детство. Имахме я на български, но изчезна и ползвам руско издание. Както разбирам, има сравнително ново българско издание, но отделните приказки се продават в отделни книжки. Ето и отзиви. Тук-там онлайн мярнах антикварни продажби на стари издания. Ето и някои странички (малко посплескани, обаче). Може би руските варианти са по-добър избор. Оттук може да се свали цялата книжка. Книгомания я предлагат на хартия на българския пазар. Дори не е нужно да знаете руски за да използвате книгата. След малко ще разберете защо.

Приказките са кратички и простички, с красиви, но не прекалено сложни картинки. Създадени са за деца в предучилищна възраст, предполагам с цел да се научат да следят истории и да разказват. Не е нужно децата да могат да четат. Достатъчно е да им се прочете (разкаже) текстът и после могат и сами. Картинките са толкова смислено и релевантно направени, че не е нужно който и да е да поглежда в текста, за да разкаже случката. И все пак не са комикс. Страниците (поне на моето издание) са пълни с „въздух”, т.е. празни пространства, които спомагат за доброто възприемане и на текст и на картинки по принцип.

Мисля, че Пипи харесва първите две приказки ( за трите котета, за пиленцето и патенцето) и силно се вълнува, защото те са пълни с действие, но също така във всяко действие има повторяемост и предсказуемост. Може би това е бебешкият вариант на екшъните :D Разбира се, начинът по който се „четат” / разказват има значение – като че е нужна повече театралност.

Горещо, горещо препоръчвам!!!

Книжка с дръжка

От няколко години съм забелязала книжките с пластмасови дръжки. Доскоро ги преценявах като доста тъпа идея – хем загрозяват книжките, хем не служат за нещо практично. Оказа се, обаче, че идеята е отлична.

Дръжките правят не само държането, но и разгръщането лесно ... за бебета, не за възрастни. Трябваше да видя с очите си как Пипи държи и разгръща книжката още на 6 месеца (ако не и по-рано, не си спомням вече), за да проумея. Поуката е, че изборът на играчки (и вероятно не само) е добре да се прави от гледната точка на бебето. Това, обаче, е по-лесно да се каже отколкото да се направи.

В книжарниците има много такива книжки, но аз съм купила само три-четири, а на практика Пипи използва почти само една. Затова и избрах да снимам нея.

Тя е хубава не само с това, че има хубав текст, който засега не четем, понеже включва доста непознати думи. Предпочитам да разказвам простичко и драматично, повтаряйки простия модел – Ежко кани на разходка поредното животинче, което му отказва с някакво обяснение. Показвам с пръст. След няколкомесечно „четене” тези дни забелязвам, че Пипи не просто размахва и отгръща напосоки книжката, а я „чете” подред на глас и си показва разни картинки.

Тук не е мястото да разсъждавам за текстовете, така че само предупреждавам: по-вероятно е  да се окажат доста под очакванията ви. Ако ли пък залагате  на световно-известни приказки, може да откриете, че текстът е различен от онова, което сте попили в детството си – не просто защото е с нов превод, а защото е свръхопростен – и като изказ, и като сюжет.

Важното е, че харесвам илюстрациите на Биляна Господинова, въпреки че точно в тази книжка са ми по-пъстри отколкото са ми по вкуса, но  въпреки това са няколко нива над мейнстрийма, за който са типични свръхпъстрота от захаросани цветове и анимационен рисунък. От шарения често е трудно окото да отдели един обект от друг.

Подходящ аксесоар се оказа изхабен яркожълт текст-маркер (добре затворен). Нямаше как да не предоставя поне един, тъй като имам навика непрекъснато да си подчертавам докато чета (не детските книги, разбира се, моите).

Очаквайте още за останалите книжки.

Петър в детелината

Детето става все по-уверено, търсещо и настоятелно. 


Ходи, когато има кой да го подпира, по-сръчно взема разни неща, а вчера беше първият му досег с детелината на двора. 

Броеница

Хваща се лесно от всички страни. Шарена е. Има доста гумени мъниста за гризане. Може да се използва в седнало и легнало положение.