Приказки и картинки

Не помня кога точно започнах да „чета” на Пипи „Приказки и картинки” на Сутеев - бил е на не повече от 9 месеца. Не че не е „чел” и други книжки преди, но тази имаше особен ефект – след като бяхме „чели” две от приказките няколко пъти, Пипи започна да харесва и да ги слуша без да гледа картинките, без книжката да е до него.

Тази книжка ми е любима от собственото ми детство. Имахме я на български, но изчезна и ползвам руско издание. Както разбирам, има сравнително ново българско издание, но отделните приказки се продават в отделни книжки. Ето и отзиви. Тук-там онлайн мярнах антикварни продажби на стари издания. Ето и някои странички (малко посплескани, обаче). Може би руските варианти са по-добър избор. Оттук може да се свали цялата книжка. Книгомания я предлагат на хартия на българския пазар. Дори не е нужно да знаете руски за да използвате книгата. След малко ще разберете защо.

Приказките са кратички и простички, с красиви, но не прекалено сложни картинки. Създадени са за деца в предучилищна възраст, предполагам с цел да се научат да следят истории и да разказват. Не е нужно децата да могат да четат. Достатъчно е да им се прочете (разкаже) текстът и после могат и сами. Картинките са толкова смислено и релевантно направени, че не е нужно който и да е да поглежда в текста, за да разкаже случката. И все пак не са комикс. Страниците (поне на моето издание) са пълни с „въздух”, т.е. празни пространства, които спомагат за доброто възприемане и на текст и на картинки по принцип.

Мисля, че Пипи харесва първите две приказки ( за трите котета, за пиленцето и патенцето) и силно се вълнува, защото те са пълни с действие, но също така във всяко действие има повторяемост и предсказуемост. Може би това е бебешкият вариант на екшъните :D Разбира се, начинът по който се „четат” / разказват има значение – като че е нужна повече театралност.

Горещо, горещо препоръчвам!!!

Книжка с дръжка

От няколко години съм забелязала книжките с пластмасови дръжки. Доскоро ги преценявах като доста тъпа идея – хем загрозяват книжките, хем не служат за нещо практично. Оказа се, обаче, че идеята е отлична.

Дръжките правят не само държането, но и разгръщането лесно ... за бебета, не за възрастни. Трябваше да видя с очите си как Пипи държи и разгръща книжката още на 6 месеца (ако не и по-рано, не си спомням вече), за да проумея. Поуката е, че изборът на играчки (и вероятно не само) е добре да се прави от гледната точка на бебето. Това, обаче, е по-лесно да се каже отколкото да се направи.

В книжарниците има много такива книжки, но аз съм купила само три-четири, а на практика Пипи използва почти само една. Затова и избрах да снимам нея.

Тя е хубава не само с това, че има хубав текст, който засега не четем, понеже включва доста непознати думи. Предпочитам да разказвам простичко и драматично, повтаряйки простия модел – Ежко кани на разходка поредното животинче, което му отказва с някакво обяснение. Показвам с пръст. След няколкомесечно „четене” тези дни забелязвам, че Пипи не просто размахва и отгръща напосоки книжката, а я „чете” подред на глас и си показва разни картинки.

Тук не е мястото да разсъждавам за текстовете, така че само предупреждавам: по-вероятно е  да се окажат доста под очакванията ви. Ако ли пък залагате  на световно-известни приказки, може да откриете, че текстът е различен от онова, което сте попили в детството си – не просто защото е с нов превод, а защото е свръхопростен – и като изказ, и като сюжет.

Важното е, че харесвам илюстрациите на Биляна Господинова, въпреки че точно в тази книжка са ми по-пъстри отколкото са ми по вкуса, но  въпреки това са няколко нива над мейнстрийма, за който са типични свръхпъстрота от захаросани цветове и анимационен рисунък. От шарения често е трудно окото да отдели един обект от друг.

Подходящ аксесоар се оказа изхабен яркожълт текст-маркер (добре затворен). Нямаше как да не предоставя поне един, тъй като имам навика непрекъснато да си подчертавам докато чета (не детските книги, разбира се, моите).

Очаквайте още за останалите книжки.