Предупреждавам, че този текст може да е скучен за тези, които не се интересуват от кърмене, въпреки че съдържа поуки и за тях ;)
Познавам много жени, които казват, че не са кърмили, защото не са имали кърма. Доскоро това ми изглеждаше съвсем в реда на нещата и като че ми изглеждаше по-вероятно бебетата да се хранят с адаптирани млека.
Днес, обаче, имам сериозни подозрения, че по-голямата част от тези жени всъщност не са имали физиологични пречки да кърмят, а просто не са знаели как.
Знам, че звучи абсурдно, тъй като кърменето е природен процес, но изводите ми се основават на собствения ми опит: веднъж опитах и не успях; втори път опитах и успях.
Първият път всъщност имах накакво мляко, но майка ми заключи, че бебето плаче от глад и се запита как в болницата не са разбрали и не са му дали мляко в шише, а са го оставили да гладува. Тя беше отгледала три деца, така че някак съвсем естествено приех съвета й, че е добре да направя необходимото да спра окончателно притока на мляко. Сега, 17 години по-късно, когато съм прочела разни неща, ми се струва, че е твърде вероятно да бях успяла да кърмя ако бях подходила по друг начин.
Вторият път също не изглеждаше млякото да е в изобилие, и все още не изглежда ако съдим по критериите, зададени от разни хора: „Напрягат ли ти се гърдите?”, „Моите шуртяха като чешма”, „Млякото ми потичаше като чуя плача на бебето” . Ами не, първото ми се е случвало само 2-3 пъти и то наскоро (детето вече е на 2.5 месеца), а второто и третото – никога.
Освен това, Пипи не можеше да дочака класическите 3 часа разстояние между храненията. Всъщност и сега не може, освен ако не спи дълбок нощен сън. В книгите, обаче, пише, че митичният тричасов режим се отнася за бебетата, които се хранят с други млека. Човешкото явно се храносмила по-бързо, а освен това никога нямаме гаранция, че детето е изяло препоръчания грамаж ... освен ако не го теглим преди и след ядене.
Аз го претеглих веднъж и резултатът беше доста по-нисък от нормата. Семейството се притесни. Някои показаха притеснението си, други се опитаха да го прикрият, но ситуацията беше доста изнервяща. Предполагам, че в очите на всички от тях съм изглеждала като побъркана маниачка, която е прочела някакви глупости в Интернет и си е навила на пръста да кърми на всяка цена, па ако ще и да умори детето.
От моя страна пък ... просто исках да ме оставят на мира. Да не ми носят постоянно чайове, таратори, супи, да ме питат какво смятам да правя ако се окаже, чемлякото не стига или пък направо да ми казват какво трябва да правя. Знам, че намеренията бяха добри, но ... щеше ми хората около мен да са настроени по друг начин – да очакват, че по-вероятно е нещата да са наред, отколкото да не са.
Струва ми се, че когато човек е уверен, вероятността за успех е по-голяма, особено когато е наясно, че в съответния случай и неуспехът не е неуспех. В конкретния случай, бях наясно, че Пипи и аз не сме единствените бозайници на пустинен остров, така че ако кърменето се провали, в магазина има адаптирано мляко. Това ми дава спокойствие ... може би защото от опит знам, че не-човешкото мляко все пак не е отрова за бебета, въпреки че някои фанатизирани лактивисти проповядват, че е (да, попадала съм на такива писания онлайн).
Когато човек е спокоен, по-вероятно е да направи правилното вместо утешителното нещо. В случая с кърменето, утешителното, но в много случаи погрешно нещо е дохранването с други млека. Логиката на дохранването е желязна – щом бебето не получава достатъчно от майката, трябва да се снабди с допълнително мляко от друго място. Да, ама не точно. Ако дохранваме с друго мляко, отнемаме от времето, в което бебето би могло да суче, а колкото по-малко суче, толкова по-малко мляко ще произвежда майката. Така дохранването всъщност може да намали още повече млекопроизводството и постепенно да го измести напълно.
Добре, но какво да правим с гладното бебе ако не дохранваме? Аз предлагам бебето да се храни по-често - когато огладнее. Ако приеме по-малко мляко, ще го храносмели по-бързо и ще огладнее по-бързо. Повече на брой по-малки хранения могат да се равняват на по-малко на брой по-големи хранения. Някои лекари няма да се съгласят с това, тъй като са убедени, че на храната са нужни три часа и по-ранно хранене ще доведе до храносмилателни смущения. Е, в нашия случай не доведе ( и все още не довежда), така че съм убедена, че човешкото мляко е по-бързо смилаемо.
И все пак, за много хора остава притеснението дали всъщност бебето яде достатъчно. За да се уверят, някои изцеждат кърма за да проверят. Моите опити произведоха мизерните 20 милилитра. Бях на ръба да се откажа от кърменето и да сложа край на психическия и физическия тормоз (да, освен това кърменето в началото беше болезнено, но за това после), когато прочетох, че изцеждането не може да осигури толкова мляко, колкото бебето можеда си вземе само. Тези дни, обаче, ще ми се наложи да го правя, така че ще докладвам какво се получава с помпичката, която купихме наскоро.
Сега да не пропусна за физическата болка. Някои казват, че неби трябвало да боли, други че е нормално да боли. Аз заемам средна позиция и вярвам, че е нормално в началото да боли малко. Предполагам, че моето болезнено начало се проточи, тъй като не се стараех да карам Пипи да се храни правилно, т.е. да не захапва само зърното, а колкото се може по-голям радиус около него. Освен това, правилното захапване притиска важни каналчета и осигурява по-голям приток на мляко.
И накрая относно водата – някои смятат, че трябва да пие много вода, а други, че изобщо не бива да пие вода, понеже си поема достатъчно с млякото. Аз заемам средна позиция – ако му се пие, да пие. Все пак вече има някакъв режим (на 2.5 часа през деня, а нощем – когато поиска; вече прави 5-6 часова пауза при първия нощен сън) и ... ако ожаднее в това време? Смятам, че е по-добре сега, когато вече е постигнал някаква ритмичност и издържа по-дълго време между храненията, да не му давам храна вместо вода. Затова му давам вода. Понякога пие, понякога не. Случвало се е да изпие цяло шишенце (160 мл) за един ден, но по-често го изпива за няколко дни.
Как се развиха нещата дотук: два месеца подред наддава достатъчно. Не го тегля вкъщи, а само на консултацията. Няма да казвам колко е наддал, понеже не искам това да се възприема като норма от притеснени майки. Само казвам, че минимумът май е 600 г. – познавам лично деца, които са наддавали по толкова първите месеци и са си ок.
Какво ще се случи по-нататък, когато ще се налага да бъда далече от Пипи за по-дълго време и да се храни с шише, ще пиша съвсем скоро.
От мен толкова - простите принципи, които следвах. За професионална помощ и тънкости, които на мен не ми бяха необходими, се обръщайте към Бу. Но не забравяйте, че все пак кърменето не е ракетостроене :)
