Книжка с дръжка

От няколко години съм забелязала книжките с пластмасови дръжки. Доскоро ги преценявах като доста тъпа идея – хем загрозяват книжките, хем не служат за нещо практично. Оказа се, обаче, че идеята е отлична.

Дръжките правят не само държането, но и разгръщането лесно ... за бебета, не за възрастни. Трябваше да видя с очите си как Пипи държи и разгръща книжката още на 6 месеца (ако не и по-рано, не си спомням вече), за да проумея. Поуката е, че изборът на играчки (и вероятно не само) е добре да се прави от гледната точка на бебето. Това, обаче, е по-лесно да се каже отколкото да се направи.

В книжарниците има много такива книжки, но аз съм купила само три-четири, а на практика Пипи използва почти само една. Затова и избрах да снимам нея.

Тя е хубава не само с това, че има хубав текст, който засега не четем, понеже включва доста непознати думи. Предпочитам да разказвам простичко и драматично, повтаряйки простия модел – Ежко кани на разходка поредното животинче, което му отказва с някакво обяснение. Показвам с пръст. След няколкомесечно „четене” тези дни забелязвам, че Пипи не просто размахва и отгръща напосоки книжката, а я „чете” подред на глас и си показва разни картинки.

Тук не е мястото да разсъждавам за текстовете, така че само предупреждавам: по-вероятно е  да се окажат доста под очакванията ви. Ако ли пък залагате  на световно-известни приказки, може да откриете, че текстът е различен от онова, което сте попили в детството си – не просто защото е с нов превод, а защото е свръхопростен – и като изказ, и като сюжет.

Важното е, че харесвам илюстрациите на Биляна Господинова, въпреки че точно в тази книжка са ми по-пъстри отколкото са ми по вкуса, но  въпреки това са няколко нива над мейнстрийма, за който са типични свръхпъстрота от захаросани цветове и анимационен рисунък. От шарения често е трудно окото да отдели един обект от друг.

Подходящ аксесоар се оказа изхабен яркожълт текст-маркер (добре затворен). Нямаше как да не предоставя поне един, тъй като имам навика непрекъснато да си подчертавам докато чета (не детските книги, разбира се, моите).

Очаквайте още за останалите книжки.