Броеница

Хваща се лесно от всички страни. Шарена е. Има доста гумени мъниста за гризане. Може да се използва в седнало и легнало положение.

Голямата скука

Понякога хората се питат защо бебето плаче, след като е нахранено и сухо, няма колики и не му растат зъби. Предполагам, че в повечето случаи не е от вродена проклетия, а от скука.

Бебето е като повечето други хора – иска да прави или наблюдава нещо, което му е интересно, а колкото и да му е интересно нещо, рано или късно му омръзва. Вероятно по-скоро рано – забелязала съм, че Пипи, колкото и дълго да се занимава с нещо, го прави по-кратко, отколкото аз се занимавам с интересните за мен неща.

Ето защо се опитвам да създавам среда, в която Пипи има достъп до неща, с които да се занимава. Тъй като още не може да седи, нито пък да се придвижва сръчно, окачвам играчки на дълги върви над кошарата – достига ги лесно, а когато ги изпусне, отново са му под ръка.

Опитвам се да му осигурявам предмети, които да хваща и държи лесно – леки, тънки, огъващи се – платнено шарено листо, в което има зашит шумящ целофан, меки книжки с картинки – платнени или пластмасови, кърпичка с глава на мече, огъващ се рошав червей, малка платнена кукла, пластмасова халка с нанизани пластмасови цветя (подобно на връзка ключове). Хубава играчка е и неваляшката. Може би ще намеря време да пиша за всяка поотделно и да ги покажа на снимки.

Не е задължително, обаче, бебето да е непрекъснато заето с някакви предмети. Както препоръчва Джордж Карлин, оставям го и да дейдриймва ;) Всъщност по-скоро да съзерцава. Обича да наблюдава природни обекти – листата на дърветата, например. Това може да прави сам – във високото столче-масичка за хранене, поставено край прозореца или на терасата (там, обаче, трябва да се внимава за жилещи насекоми). Вярно е, че не може да седи сам, но когато го увия в дебело одеяло и го вържа с колана, седи доста добре. И говори с листата или пък някакви невидими за мен същества.

Навън се разхожда в лятна количка – нищо, че не може да седи истински – настанява се полуседнал. Защо не се вози в зимна количка, която е за неговата възраст? Защото не иска да лежи и да вижда само небето и започва да се мята като риба на сухо и да реве с много силен глас, а хората се удивляват, че бил толкова малък пък имал характер или казват, че го уча на лоши навици, когато го изваждам ревящ от количката и го нося, за да може да гледа наоколо.

Труден е животът на бебето. Всъщност до определена възраст то е като инвалид. Проблемът е, че макар хората да осъзнават, че за поотрасналите инвалиди е нужен достъп до неща за правене и наблюдаване, не им идва на ум, че бебетата имат нужда от същото. Не, не не са доволни просто да лежат нахранени, сухи и скучаещи, и това не е дефект на характера, а общочовешка потребност.

Малка нощна музика

След като се събуди към 5 сутринта и не бързаше да заспива, Пипи откри, че може да свири на печка - като драска с нокти по металния й корпус на дупчици и си тананика. Това ми докара мисълта, че е много хубаво децата да си играят с музикални инструменти - това помага за улавянето на причинно-следствени връзки, а оттам и за утвърждаване на тази концепция в умовете им. Освен това, дете, което успява да причини следствие, добива самочувствието, че може да промени нещо в света, а това поставя и зачатъка на поемане на отговорност.

Какви да бъдат музикалните инструменти? Всеки предмет, който може да предизвиква шум може да се използва по подобен начин, но за да го наречем "музикален инструмент", той трябва да произвежда не просто шум, а тон. Разбира се, границата би могла да бъде много тънка, а аз сега не искам да философствам по дефинициите за шум и тон. Ще се огранича до това да поставя условието произвежданият звук да не уврежда слуха, а и други неща, но хайде да не се отплесвам и в това да обяснявам как звуците могат да разболяват.

Важно е инструментът да е такъв, че да е възможно детето само да произведе звуци. Скоро Пипи ще може да произвежда такива като натиска бутончетата на една играчка, която му подариха. Проблемът с такива играчки, обаче, е че произвеждат пискливи електронни звуци, които не отговарят на горните ми условия.

Хубаво би било предметът да не възпроизвежда сам готови мелодии, а само отделни звуци, така че детето да се учи да улавя разликите във височината, да изгражда усещане и памет за различни интервали. Макар че не съм проучвала въпроса, струва ми се, че развиването на музикален слух е важно не само въъ връзка с възприемането на музика. Струва си да изследвам това.

Сега остава да открия или измисля бебешки музикални инструменти, различни от дрънкалки :)

Комерсиална каша

След коментара на Катерина си казах, че всъщност мога да дам на детето каша от зърнени култури - щом имало от елда :) Обичам елдата и за разлика от ориза и пшеницата, винаги я възприемам като полезна. Купих една кутия на Hipp. Мирише си на елда и Пипи я яде. Е, не иска съвсем чиста, а с няколко лъжици плодово пюре. Яде я и разтворена с минимално количество вода и разбъркана с бурканче плодово пюре.

Крачно есенно

Тъй като Пипи все още не е одобрен за членство в Дружеството на Босоногите, той се намира на есенно-зимен кръстопът - дали да обува ританки или чорапогащи. Нямаше да има никаква дилема ако една добра жена не беше ми изпратила колетче с подаръци, откъдето изскочиха бебешки чорапогащи. Дотогава не ми беше позната концепцията - мислех, че чорапогащите се появяват в живота на децата поне след първата година. После пък се усъмних, че у нас вероятно наистина не се появяват, понеже въпросният подарък беше вносен. Оказа се, обаче, че бебешки чорапогащи се продават дори и в нашия град :)

Чорапогащите прилепват добре и са подходящи за носене под панталони. Освен това не се смъкват и придържат иначе лесно измъкващите се блузи, което ги прави добри панталони сами по себе си. Чудесно решение за хладния сезон.

Няма да захвърлим, обаче, милите мекички ританки. Ще ги използваме за пижама. Всеки би предпочел да спи с леко памучно бельо вместо с чорапогащи ... до следващото лято, когато отново ще са на мода босите крака.

Икони

До съвсем скоро Пипи се държеше точно като Елмо - по цял ден. Отскоро е доста зрял човек и го прави само от време на време.

В една от книгите пише, че бебетата много обичат да гледат просто нарисувани лица. В другата пише, че плюшените играчки спомагат за социалното развитие.

Въоръжена с тези знания, с акрилни бои нарисувах ярки портрети, формат А4 - на Елмо и Бърт от Улица Сезам. Окачих ги с щипки на една тел, която сме опънали над кошарата.

Предполагам, че Пипи предпочита Елмо, понеже го намира за близък. Ето защо, когато е в леглото си, винаги протяга очи и ръце към Елмо и държи безкрайни речи. Някой ден, ако имам възможност, ще му купя кукла Елмо ... или пък ще му направя :)

Жонглиране със съвети за хранене в 4 месец

Поредната статия за специализирана публика ;)

Години наред смятах "Аз отглеждам детето" на Лоранс Перну за най-добрата книга за отглеждане на бебета. Подарявала съм я и съм я препоръчвала многократно. Може би защото някога й вярвах безрезервно. Днес, обаче, ситуацията не е точно такава и Лоранс може да ми е много симпатична и да правя справки с книгата й, но не се съгласявам с всичко. Особено в частта за храненето.

Лоранс препоръчва след третия месец бебетата да се захранват с малко брашънце - мъничко и безглутеново. По една лъжичка на биберон веднъж дневно. Аз, обаче, не съм кой знае какъв фен на нишестените храни. Не че не ги обичам, но не ги намирам за особено полезни и смятам да държа Пипи далече от тях колкото се може по-дълго.

Днес открих, че ако искам да изпълня този план, трябва много да внимавам, когато купувам пюренца. Оказва се, че повечето от тях съдържат нишесте без това да е видно от големия надпис на бурканчето; в повечето случаи човек трябва да се взира внимателно в невероятно ситни буквички на етикета отзад. Всъщност, ситните буквички по етикетите се срещат и върху други продукти, така че ми изглежда практично да си взема една лупа в раницата.

Нишестените съставки се появяват под формата на оризови каши и какво ли още не, къде ли не. Тъкмо се зарадваш, че си открил био пюренце от броколи и пащърнак и хоп, оказва се, че в бурканчето има повече съставки от очакваното.

Открих и това, че доста от пюренцата съдържат и захар :(

Какво имам против нишестето? Не знам в него да има нещо полезно, но пък знам, че допринася за затлъстяването. А от тази книга знам, че белите брашънца са приятели на рака. Всъщност, няколко страници по-нататък, самата Лоранс казва, че брашънцата никак не са задължителни, а освен това не са и полезни. Може би единственото им преимущество е в засищането, което може да доведе до по-продължителен нощен сън.

Да се върна на въпроса за захранването с немлечна храна в 4 месец. Напоследък все повече родители смятат захранването с немлечна храна за табу до навършени 6 месеца. В същото време, се продават пюрета, предназначени за деца навършили 4 месеца, а днес дори видях и таки за деца на 3 месеца. Можем да кажем, че търговците имат интерес децата да започнат захранването по-рано. Да видим, обаче, какво казват дебелите книги.

Новата ми любима книга е от американски лекари и се казва "Какво те чака през първата година на детето". Там темата за захранването с немлечни храни се появява именно в главата за 4 месец. Казват, че храносмилателната система може да не е напълно развита, но това не значи, че немлечната храна ще навреди. ОК е ако детето няма (наследствени ) алергии; ако има, е добре въвеждането й да се отлага колкото се може по-дълго.

Според тази книга, бебето най-добре може да покаже как да се подходи. В случая роля играе не условното деление на месеци, а това, доколко бебето е готово за такава храна. Признаците са: бебето държи главата си стабилно изправена, изчезнал е рефлексът на изтласкването с език, усвоено е умението да се движи езикът, бебето прибира долната си устна както е нужно, за да поеме храна с лъжичка, бебето проявява интерес към храната.

Според мен всички изброени признаци без последния не са толкова важни, понеже пюретата могат да се дават и с биберон, вместо с лъжица. Относно последния признак ... ще дадете ли на детето сдъвкан кренвирш ако проявява интерес?

Може би е най-добре да послушаме лекаря? Всъщност кой лекар? В нашия град едни лекари препоръчват захранване най-рано след навършени 6 месеца, а други казват, че точно сега е времето за плодови пюренца, а скоро може да се въведат зеленчукови, както и четвърт жълтък.

Хм. Не разбирам защо зеленчуците трябва да се въвеждат след плодовете. Не разбирам и обратното. А за жълтък ми се вижда мнооого рано. Смятам да го отложа доста. Още не знам докога. Може пък да реша да отгледам вегетарианец :) Ще поживеем и ще видим.

Предстои да размишлявам за растителните мазнини - рапично олио и пр. употребявани в бебешките пюрета. Но първо да набавя информация.

Камерата го обича

Днес детето ни навършва 3 месеца и 4 дни. През последните няколко дни Пи стана съвсем нов човек. Плаче много по-рядко от преди. Започна да остава сам за по-дълго време и да се занимава сам с разни неща, например докосва играчки, вглежда се в картинки, държи възторжени речи. 

Днес реших да снимам Пи с камерата, за да документирам за историята напредъка му. За късмет точно тогава на сцената се появи баба Петя. Представям Ви едни от най-крупните фигури в живота на младия Петър.

Камерата го обича. Много е телегеничен, както и фотогеничен. А на живо е още по-красив.

Кулинарни ереси

Обещах да докладвам как се храни Пипи, когато мене ме няма. От няколко дни насам се налага да отсъствам по 4 часа всеки следобед.

Имах сериозно намерение да оставям кърма в шише, но така и не успях да я осигуря. Няколко дни не успявах да намеря подходящо време за да изцедя резервна, а след това стана ясно, че не успявам да се справя дори и с помпичка.

Купихме кутия с "Хумана". Дали защото поставих биберон с най-малкия размер дупчица и става доста изморително, Пипи не е очарован. Предпочита с лъжица, но и с нея не яде кой знае какво. Може би не му харесва вкусът.

Купихме и пюрета на Babylove, за които пише, че са БИО. Очарован е от морковите и донякъде от ябълките. Предстои да опита круши, праскова с маракуя, ябълка с банани. Хубаво е, че имат трайност до 3 дни, а освен това ги яде и с хладилна температура.

Предстоят експерименти за смесване на адаптираното мляко с пюрето.

Знам, че в светлината на новите тенденции звучи страховито за бебе на 3 месеца, но това е положението. Пипи продължава да изглежда здрав и доволен от живота, така че продължава в същия еретичен дух.

Сега ще призная и още по-големия грях: на по-малко от два месеца, Пипи опита праскови - сурови, натурални - и не просто ги опита, а започна да ги яде настървено. Хубаво узрелите праскови са толкова сочни, че успяваше да ги изяде до костилката.

Обещах да докладвам как се храни Пипи, когато мене ме няма. От няколко дни насам се налага да отсъствам по 4 часа всеки следобед.

Имах сериозно намерение да оставям кърма в шише, но така и не успях да я осигуря. Няколко дни не успявах да намеря подходящо време за да изцедя резервна, а след това стана ясно, че не успявам да се справя дори и с помпичка.

Купихме кутия с "Хумана". Дали защото поставих биберон с най-малкия размер дупчица и става доста изморително, Пипи не е очарован. Предпочита с лъжица, но и с нея не яде кой знае какво. Може би не му харесва вкусът.

Купихме и пюрета на Babylove, за които пише, че са БИО. Очарован е от морковите и донякъде от ябълките. Предстои да опита круши, праскова с маракуя, ябълка с банани. Хубаво е, че имат трайност до 3 дни, а освен това ги яде и с хладилна температура.

Предстоят експерименти за смесване на адаптираното мляко с пюрето.

Знам, че в светлината на новите тенденции звучи страховито за бебе на 3 месеца, но това е положението. Пипи продължава да изглежда здрав и доволен от живота, така че продължава в същия еретичен дух.

Сега ще призная и още по-големия грях: на по-малко от два месеца, Пипи опита праскови - сурови, натурални - и не просто ги опита, а започна да ги яде настървено. Хубаво узрелите праскови са толкова сочни, че успяваше да ги изяде до костилката.

Опитвал е диня, сливи и грозде. Всички му харесват, но е опасно да не погълне голямо парче, така че само опитва. Ох, дадох му да примляска и няколко милиграма картоф. Не, няма да му дъвча кюфтета, обещавам!

Не промотирам този начин на хранене, но ми се струва, че е хубаво бебето да опитва различни вкусове докато се храни само с мляко. Докато е по-мъничко, то е по-адаптивно и лесно приема нови вкусове. Иначе има опасност в по-късна възраст да не иска да яде нищо друго освен мляко и захранването с други храни да се окаже мъчително.

Все пак храненето е не само биологично, но и социално занимание :) В тази връзка се чудя докога да кърмя. Решила съм да е до 6 месец със сигурност, но за после не знам. Тази тема, обаче, ще обсъждам по-късно.

Душ или вана

Повечето хора по света не се къпят всеки ден - защото нямат възможност или навик. Повечето от тези, които се къпят всеки ден, вземат душ - защото нямат вана, време за вана, пари за вода или желание да я разхищават.

Защо, тогава, българските бебета се очертават като група, която се къпе във вана всеки ден? Защото така е прието. Когато срещнем някоя баба или майка, обикновено пита Гошето дали къпе бебето; често се споделят истории за първото къпане и пр.

Аз пък не намирам нещо кой знае колко специално в тази процедура и не смятам, че е ежедневно необходима. Всъщност къпането във вана е нещо, без което може да мине всяко дете. И Пипи успешно минава.

Не че нямаме бебешко корито или пари за вода, но досега сме го къпали в него само два пъти. Признавам, че първият път беше на поне месец.

Пипи взема душове в мивката - понякога кратки, понякога по-дълги - зависи от настроението. Предвид размера му и неспособността му да седи, е много по-удобно. Става бързо, не заема място и не хаби чак толкова много вода, пък и водата не изстива.

В горещите летни дни, Пипи взема по няколко душа на ден и това много му харесва. Сега, когато е прохладно, продължава да се калява като не се увива с хавлия в банята, а чак като отиде в стаята.

Няма много препарати, само един течен шампоан за коса и тяло Sanosan. Не го използва при всяко миене - понякога е достатъчно да се измие само с вода.

В резултат, Пипи ухае чудесно и има чиста и гладка кожа. Не е използвал крем против подсичане от мноооого отдавна.

Аматьорско кърмене

Предупреждавам, че този текст може да е скучен за тези, които не се интересуват от кърмене, въпреки че съдържа поуки и за тях ;)

Познавам много жени, които казват, че не са кърмили, защото не са имали кърма. Доскоро това ми изглеждаше съвсем в реда на нещата и като че ми изглеждаше по-вероятно бебетата да се хранят с адаптирани млека.

Днес, обаче, имам сериозни подозрения, че по-голямата част от тези жени всъщност не са имали физиологични пречки да кърмят, а просто не са знаели как.

Знам, че звучи абсурдно, тъй като кърменето е природен процес, но изводите ми се основават на собствения ми опит: веднъж опитах и не успях; втори път опитах и успях.

Първият път всъщност имах накакво мляко, но майка ми заключи, че бебето плаче от глад и се запита как в болницата не са разбрали и не са му дали мляко в шише, а са го оставили да гладува. Тя беше отгледала три деца, така че някак съвсем естествено приех съвета й, че е добре да направя необходимото да спра окончателно притока на мляко. Сега, 17 години по-късно, когато съм прочела разни неща, ми се струва, че е твърде вероятно да бях успяла да кърмя ако бях подходила по друг начин.

Вторият път също не изглеждаше млякото да е в изобилие, и все още не изглежда ако съдим по критериите, зададени от разни хора: „Напрягат ли ти се гърдите?”, „Моите шуртяха като чешма”, „Млякото ми потичаше като чуя плача на бебето” . Ами не, първото ми се е случвало само 2-3 пъти и то наскоро (детето вече е на 2.5 месеца), а второто и третото – никога.

Освен това, Пипи не можеше да дочака класическите 3 часа разстояние между храненията. Всъщност и сега не може, освен ако не спи дълбок нощен сън. В книгите, обаче, пише, че митичният тричасов режим се отнася за бебетата, които се хранят с други млека. Човешкото явно се храносмила по-бързо, а освен това никога нямаме гаранция, че детето е изяло препоръчания грамаж ... освен ако не го теглим преди и след ядене.

Аз го претеглих веднъж и резултатът беше доста по-нисък от нормата. Семейството се притесни. Някои показаха притеснението си, други се опитаха да го прикрият, но ситуацията беше доста изнервяща. Предполагам, че в очите на всички от тях съм изглеждала като побъркана маниачка, която е прочела някакви глупости в Интернет и си е навила на пръста да кърми на всяка цена, па ако ще и да умори детето.

От моя страна пък ... просто исках да ме оставят на мира. Да не ми носят постоянно чайове, таратори, супи, да ме питат какво смятам да правя ако се окаже, чемлякото не стига или пък направо да ми казват какво трябва да правя. Знам, че намеренията бяха добри, но ... щеше ми хората около мен да са настроени по друг начин – да очакват, че по-вероятно е нещата да са наред, отколкото да не са.

Струва ми се, че когато човек е уверен, вероятността за успех е по-голяма, особено когато е наясно, че в съответния случай и неуспехът не е неуспех. В конкретния случай, бях наясно, че Пипи и аз не сме единствените бозайници на пустинен остров, така че ако кърменето се провали, в магазина има адаптирано мляко. Това ми дава спокойствие ... може би защото от опит знам, че не-човешкото мляко все пак не е отрова за бебета, въпреки че някои фанатизирани лактивисти проповядват, че е (да, попадала съм на такива писания онлайн).

Когато човек е спокоен, по-вероятно е да направи правилното вместо утешителното нещо. В случая с кърменето, утешителното, но в много случаи погрешно нещо е дохранването с други млека. Логиката на дохранването е желязна – щом бебето не получава достатъчно от майката, трябва да се снабди с допълнително мляко от друго място. Да, ама не точно. Ако дохранваме с друго мляко, отнемаме от времето, в което бебето би могло да суче, а колкото по-малко суче, толкова по-малко мляко ще произвежда майката. Така дохранването всъщност може да намали още повече млекопроизводството и постепенно да го измести напълно.

Добре, но какво да правим с гладното бебе ако не дохранваме? Аз предлагам бебето да се храни по-често - когато огладнее. Ако приеме по-малко мляко, ще го храносмели по-бързо и ще огладнее по-бързо. Повече на брой по-малки хранения могат да се равняват на по-малко на брой по-големи хранения. Някои лекари няма да се съгласят с това, тъй като са убедени, че на храната са нужни три часа и по-ранно хранене ще доведе до храносмилателни смущения. Е, в нашия случай не доведе ( и все още не довежда), така че съм убедена, че човешкото мляко е по-бързо смилаемо.

И все пак, за много хора остава притеснението дали всъщност бебето яде достатъчно. За да се уверят, някои изцеждат кърма за да проверят. Моите опити произведоха мизерните 20 милилитра. Бях на ръба да се откажа от кърменето и да сложа край на психическия и физическия тормоз (да, освен това кърменето в началото беше болезнено, но за това после), когато прочетох, че изцеждането не може да осигури толкова мляко, колкото бебето можеда си вземе само. Тези дни, обаче, ще ми се наложи да го правя, така че ще докладвам какво се получава с помпичката, която купихме наскоро.

Сега да не пропусна за физическата болка. Някои казват, че неби трябвало да боли, други че е нормално да боли. Аз заемам средна позиция и вярвам, че е нормално в началото да боли малко. Предполагам, че моето болезнено начало се проточи, тъй като не се стараех да карам Пипи да се храни правилно, т.е. да не захапва само зърното, а колкото се може по-голям радиус около него. Освен това, правилното захапване притиска важни каналчета и осигурява по-голям приток на мляко.

И накрая относно водата – някои смятат, че трябва да пие много вода, а други, че изобщо не бива да пие вода, понеже си поема достатъчно с млякото. Аз заемам средна позиция – ако му се пие, да пие. Все пак вече има някакъв режим (на 2.5 часа през деня, а нощем – когато поиска; вече прави 5-6 часова пауза при първия нощен сън) и ... ако ожаднее в това време? Смятам, че е по-добре сега, когато вече е постигнал някаква ритмичност и издържа по-дълго време между храненията, да не му давам храна вместо вода. Затова му давам вода. Понякога пие, понякога не. Случвало се е да изпие цяло шишенце (160 мл) за един ден, но по-често го изпива за няколко дни.

Как се развиха нещата дотук: два месеца подред наддава достатъчно. Не го тегля вкъщи, а само на консултацията. Няма да казвам колко е наддал, понеже не искам това да се възприема като норма от притеснени майки. Само казвам, че минимумът май е 600 г. – познавам лично деца, които са наддавали по толкова първите месеци и са си ок.

Какво ще се случи по-нататък, когато ще се налага да бъда далече от Пипи за по-дълго време и да се храни с шише, ще пиша съвсем скоро.

От мен толкова - простите принципи, които следвах. За професионална помощ и тънкости, които на мен не ми бяха необходими, се обръщайте към Бу. Но не забравяйте, че все пак кърменето не е ракетостроене :)

Уроци по химия

Не помня откога не съм купувала българска козметика или препарати за бита. Може би откакто в магазините се продават вносни. Кой знае защо съм решила, че българските сапуни омекват, праховете не перат, а козметиката е опасна.

Още преди да се роди Пипи, обаче, купих прах за пране "ТЕО бебе", след като, обаче, го бях видяла споменат в книгата на Василена. След като преди малко попаднах на публикацията на Яна за въпросния прах, под която има коментари на Василена, взех че разгърнах отново книгата. Аааа, била съм запомнила, че не съдържа фосфати, а той не съдържал ензими. А аз дори не знам кое с какво е вредно.

Преди да прочета цялата дискусия при Яна, ще призная, че "ТЕО бебе" ми харесва. Просто накисвам в леген нещата, изцапани с какво ли не, и после ги изплаквам - перат се сами без пералня :) Освен това ми харесва как мирише - не на парфюм, а на нещо бебешко и чистичко. Признавам си, че това за мен е важно. След като прочетох книгата на Василена, пробвах да не ползвам омекотител-ароматизатор и ... не издържах дълго. Сега, след като не ползвам никак такъв за бебешките дрехи, поне прахът да мирише хубаво.

Иначе ... така и не разбирам каква разлика правят различните видове перилни препарати ако се изплават отлично. Но друг е въпросът дали има нещо такова като пълно изплакване.

Онзи ден купих и български препарат за миене на бебешки съдове "Бочко". Няма оцветители, пише, че съдържа биоразградими съставки. Не знам дали това е вярно, но звучи като че опазвам природата :) И понеже нямам бебешки съдове за миене, мия си другите и съм доволна. И този препарат мирише приятно непарфюмно.

Все още ме мързи да науча какво да избягвам в препаратите, но пък взех решението да сведа до минимум броя на използваните видове, включително и за да намаля вероятността за достъп на деца до тях.

Айде, кажете ми сега, не е ли това достоен текст за публикуване във форума на БГ-Мама. Ако имах време да чета коментарите след това, непременно щях да публикувам там ;)

Името на Пипито

Вече няколко души решиха, че Пипи е момиче. Чудя се защо. Дали заради героинята от детската книга?

Иначе по какво познавате дали Пепи е момче или момиче? Пепи е унисекс име за всякакви Петровци, Пенки и пр. По същият начин Пипи е чудесно унисекс име за бебето Петър.

Един приятел наскоро ме попита докога ще му казвам "Пипи". Отговорих му, че на Стоян казвам "Пухи", както и много други имена. Той, обаче, уточни, че когато говоря за Стоян пред трети лица не го наричам така. Хм.

Детегледачи

В "Какво те чака през първата година на детето" попаднах на подробни полезни съвети за подбор на детегледачи. Дадох си сметка, че макар и да отглеждам второ собствено дете, самата аз не съм подготвена за спешни ситуации, в които трябва да се окаже първа помощ, както и за други основни неща.

Досега винаги когато съм разсъждавала за това дали някой е готов или не да бъде родител, съм мислила за това дали има душевната нагласа, дали е емоционално и духовно пораснал, дали има финансова възможност, доколко цени образованието и пр. Но никога, никога, не съм се замисляла за тривиалните неща, от които всъщност има насъщна ежечасна нужда малкото дете.

И това не е цялото ми прегрешение. Насърчавала съм свои ученици да работят като детегледачи, та дори съм им писала фалшиви препоръки. И през ум не ми е минавало да им препоръчам да прочетат някоя книга за отглеждане на деца.

Обещавам да се поправя, а на читателите напомням, че в някои страни някои детегледачи преминават през формално образование, получават сертификати и изискват високо заплащане.

Изгубени и намерени

Днес реших да почета малко от "Аз отглеждам детето" - книгата, с помощта на която преди 17 години уверено отглеждах бебе. Оттогава насам съм я препоръчвала и подарявала многократно. Най-вече заради това, че дава отговори на въпроси, за които не съм имала нито инстинкт, нито пък достъп до знание - например, по колко шишета мляко от по колко милилитра трябва да пие бебе на еди-каква си възраст, кога бебето да започне да яде други неща и какви да бъдат те. Имах пълно доверие на Лоранс Перну, която обясняваше подробно на хора, които смятат, че могат и е редно да се справят с повечето неща сами, за разлика от Д-р Спок, който просто описваше някакъв проблем в един параграф и заръчваше да се обърнем към лекар.

Днес, обаче, имам и знание, а оттам и май и попроменена интуиция. Днес знам, че американските педиатри смятат, че до 6 месечна възраст единствената храна и напитка следва да бъде млякото, прочела съм предупреждения срещу цитрусовите плодове, които съставяха сериозна част от менюто на първото ми бебе и т.н. Отдавна съм научила разни неща за здравословното хранене по принцип.

Проблемът, обаче е, че попадам на съвсем противоречиви съвети. Понякога интуицията и "common sense" ми помагат - така реших да не лишавам детето от вода, но и да не го "наливам". Понякога, обаче, нямам никаква идея какво да правя - например, да давам или да не давам портокалов сок на бебето и кога. Едни казват след първия месец на бебетата да се дават ежедневно плодови сокчета; други казват това да се прави рядко и не по-рано от шестия месец. Трети предупреждават срещи цитрусите, а аз се чудя дали стомасите на децата в по-топлите ширини са различни.

Как ли е оцеляло човечеството без помощта на експертни съвети за отглеждането на децата? Как експертите са станали такива експерти без да провеждат експерименти с бебета?

А за Лоранс Перну и други автори ще пиша в други текстове.

На тепиха

Снощи ни подариха този тепих за игра и активна гимнастика. Много се радвам и препоръчвам - хубаво е детето да има висящи неща наблизо, за да може да си играе - на тази възраст просто няма друг начин, освен, разбира се, до него да виси отмаляваща родителска ръка, която да държи нещо интересно.

Макар че пише да се слага на пода, разпънах го на спалнята и пуснах Пипи да го пробва; признавам, че засега ще го поставям далече от пода. Макар че пише да се забърсва, вместо да се пере, току що го накиснах в един леген с бебешки прах за пране. Макар че пише да не се окачват други играчки, смятам да окачвам и други играчки.

Ако аз проектирах този тепих, нямаше да го направя толкова шарен ... или поне не с толкова едри фигури, които могат да се видят от доста по-голямо разстояние, отколкото ги вижда детето. Щях да направя няколко фонови участъка (всеки с различен цвят) и на тях щях да щамповам / апликирам малки фигурки, които детето да вижда добре, без да се налага да левитира над тепиха.

Твърде шареното е толкова шарено, че го въприемам като общо петно - с такова усещане ме оставят и илюстрациите на повечето детски книжки напоследък, но това е друга тема :) Няма да разказвам и за това, че напоследък непрекъснато се улавям в практикуване (на ум) на индустриален дизайн.

Майка Африка

Докато слушахме африканската азбука, се питах дали Пипи няма да хареса африканската музика по принцип и пробвах със Salif Keita. Харесва му.

Не, няма проблем с монитора. Не ми е известно дисплеите с течни кристали да облъчват... за разлика от обикновените телевизори / старите монитори с електронно-лъчева тръба.

За думите

На бебе като Пипи по нашенски казваме "гевезе". За да питам Гугъл как да се отнасяме към него, използвах ключовите думи "fussy baby". От една ценна статия научих, че тези бебета не са гевезета, а бебета с високи нужди (high needs). Нашето отношение към Пипи може да бъде обобщено с думите на баба му Петя: "Ами ще му угаждаме, какво да го правим." Това е прилаганият към кучета и деца възпитателен подход на покойния ми приятел Вельо Чешита: "Аз бъхтани деца и бъхтани кучета не обичам". Очаквайте скоро размисли по темата.

Улица Сезам онлайн

Улица Сезам има канал в YouTube. Клипчетата са с чудесно качество, макар че не могат да се гледат на съвсем голям екран ... поне при мен. Пипи е на 1.5 месеца и харесва някои от тях.