Броеница

Хваща се лесно от всички страни. Шарена е. Има доста гумени мъниста за гризане. Може да се използва в седнало и легнало положение.

Голямата скука

Понякога хората се питат защо бебето плаче, след като е нахранено и сухо, няма колики и не му растат зъби. Предполагам, че в повечето случаи не е от вродена проклетия, а от скука.

Бебето е като повечето други хора – иска да прави или наблюдава нещо, което му е интересно, а колкото и да му е интересно нещо, рано или късно му омръзва. Вероятно по-скоро рано – забелязала съм, че Пипи, колкото и дълго да се занимава с нещо, го прави по-кратко, отколкото аз се занимавам с интересните за мен неща.

Ето защо се опитвам да създавам среда, в която Пипи има достъп до неща, с които да се занимава. Тъй като още не може да седи, нито пък да се придвижва сръчно, окачвам играчки на дълги върви над кошарата – достига ги лесно, а когато ги изпусне, отново са му под ръка.

Опитвам се да му осигурявам предмети, които да хваща и държи лесно – леки, тънки, огъващи се – платнено шарено листо, в което има зашит шумящ целофан, меки книжки с картинки – платнени или пластмасови, кърпичка с глава на мече, огъващ се рошав червей, малка платнена кукла, пластмасова халка с нанизани пластмасови цветя (подобно на връзка ключове). Хубава играчка е и неваляшката. Може би ще намеря време да пиша за всяка поотделно и да ги покажа на снимки.

Не е задължително, обаче, бебето да е непрекъснато заето с някакви предмети. Както препоръчва Джордж Карлин, оставям го и да дейдриймва ;) Всъщност по-скоро да съзерцава. Обича да наблюдава природни обекти – листата на дърветата, например. Това може да прави сам – във високото столче-масичка за хранене, поставено край прозореца или на терасата (там, обаче, трябва да се внимава за жилещи насекоми). Вярно е, че не може да седи сам, но когато го увия в дебело одеяло и го вържа с колана, седи доста добре. И говори с листата или пък някакви невидими за мен същества.

Навън се разхожда в лятна количка – нищо, че не може да седи истински – настанява се полуседнал. Защо не се вози в зимна количка, която е за неговата възраст? Защото не иска да лежи и да вижда само небето и започва да се мята като риба на сухо и да реве с много силен глас, а хората се удивляват, че бил толкова малък пък имал характер или казват, че го уча на лоши навици, когато го изваждам ревящ от количката и го нося, за да може да гледа наоколо.

Труден е животът на бебето. Всъщност до определена възраст то е като инвалид. Проблемът е, че макар хората да осъзнават, че за поотрасналите инвалиди е нужен достъп до неща за правене и наблюдаване, не им идва на ум, че бебетата имат нужда от същото. Не, не не са доволни просто да лежат нахранени, сухи и скучаещи, и това не е дефект на характера, а общочовешка потребност.

Малка нощна музика

След като се събуди към 5 сутринта и не бързаше да заспива, Пипи откри, че може да свири на печка - като драска с нокти по металния й корпус на дупчици и си тананика. Това ми докара мисълта, че е много хубаво децата да си играят с музикални инструменти - това помага за улавянето на причинно-следствени връзки, а оттам и за утвърждаване на тази концепция в умовете им. Освен това, дете, което успява да причини следствие, добива самочувствието, че може да промени нещо в света, а това поставя и зачатъка на поемане на отговорност.

Какви да бъдат музикалните инструменти? Всеки предмет, който може да предизвиква шум може да се използва по подобен начин, но за да го наречем "музикален инструмент", той трябва да произвежда не просто шум, а тон. Разбира се, границата би могла да бъде много тънка, а аз сега не искам да философствам по дефинициите за шум и тон. Ще се огранича до това да поставя условието произвежданият звук да не уврежда слуха, а и други неща, но хайде да не се отплесвам и в това да обяснявам как звуците могат да разболяват.

Важно е инструментът да е такъв, че да е възможно детето само да произведе звуци. Скоро Пипи ще може да произвежда такива като натиска бутончетата на една играчка, която му подариха. Проблемът с такива играчки, обаче, е че произвеждат пискливи електронни звуци, които не отговарят на горните ми условия.

Хубаво би било предметът да не възпроизвежда сам готови мелодии, а само отделни звуци, така че детето да се учи да улавя разликите във височината, да изгражда усещане и памет за различни интервали. Макар че не съм проучвала въпроса, струва ми се, че развиването на музикален слух е важно не само въъ връзка с възприемането на музика. Струва си да изследвам това.

Сега остава да открия или измисля бебешки музикални инструменти, различни от дрънкалки :)

Комерсиална каша

След коментара на Катерина си казах, че всъщност мога да дам на детето каша от зърнени култури - щом имало от елда :) Обичам елдата и за разлика от ориза и пшеницата, винаги я възприемам като полезна. Купих една кутия на Hipp. Мирише си на елда и Пипи я яде. Е, не иска съвсем чиста, а с няколко лъжици плодово пюре. Яде я и разтворена с минимално количество вода и разбъркана с бурканче плодово пюре.

Крачно есенно

Тъй като Пипи все още не е одобрен за членство в Дружеството на Босоногите, той се намира на есенно-зимен кръстопът - дали да обува ританки или чорапогащи. Нямаше да има никаква дилема ако една добра жена не беше ми изпратила колетче с подаръци, откъдето изскочиха бебешки чорапогащи. Дотогава не ми беше позната концепцията - мислех, че чорапогащите се появяват в живота на децата поне след първата година. После пък се усъмних, че у нас вероятно наистина не се появяват, понеже въпросният подарък беше вносен. Оказа се, обаче, че бебешки чорапогащи се продават дори и в нашия град :)

Чорапогащите прилепват добре и са подходящи за носене под панталони. Освен това не се смъкват и придържат иначе лесно измъкващите се блузи, което ги прави добри панталони сами по себе си. Чудесно решение за хладния сезон.

Няма да захвърлим, обаче, милите мекички ританки. Ще ги използваме за пижама. Всеки би предпочел да спи с леко памучно бельо вместо с чорапогащи ... до следващото лято, когато отново ще са на мода босите крака.