Приказки и картинки

Не помня кога точно започнах да „чета” на Пипи „Приказки и картинки” на Сутеев - бил е на не повече от 9 месеца. Не че не е „чел” и други книжки преди, но тази имаше особен ефект – след като бяхме „чели” две от приказките няколко пъти, Пипи започна да харесва и да ги слуша без да гледа картинките, без книжката да е до него.

Тази книжка ми е любима от собственото ми детство. Имахме я на български, но изчезна и ползвам руско издание. Както разбирам, има сравнително ново българско издание, но отделните приказки се продават в отделни книжки. Ето и отзиви. Тук-там онлайн мярнах антикварни продажби на стари издания. Ето и някои странички (малко посплескани, обаче). Може би руските варианти са по-добър избор. Оттук може да се свали цялата книжка. Книгомания я предлагат на хартия на българския пазар. Дори не е нужно да знаете руски за да използвате книгата. След малко ще разберете защо.

Приказките са кратички и простички, с красиви, но не прекалено сложни картинки. Създадени са за деца в предучилищна възраст, предполагам с цел да се научат да следят истории и да разказват. Не е нужно децата да могат да четат. Достатъчно е да им се прочете (разкаже) текстът и после могат и сами. Картинките са толкова смислено и релевантно направени, че не е нужно който и да е да поглежда в текста, за да разкаже случката. И все пак не са комикс. Страниците (поне на моето издание) са пълни с „въздух”, т.е. празни пространства, които спомагат за доброто възприемане и на текст и на картинки по принцип.

Мисля, че Пипи харесва първите две приказки ( за трите котета, за пиленцето и патенцето) и силно се вълнува, защото те са пълни с действие, но също така във всяко действие има повторяемост и предсказуемост. Може би това е бебешкият вариант на екшъните :D Разбира се, начинът по който се „четат” / разказват има значение – като че е нужна повече театралност.

Горещо, горещо препоръчвам!!!