вторник, 10 август 2010 г.

Изгубени и намерени

Днес реших да почета малко от "Аз отглеждам детето" - книгата, с помощта на която преди 17 години уверено отглеждах бебе. Оттогава насам съм я препоръчвала и подарявала многократно. Най-вече заради това, че дава отговори на въпроси, за които не съм имала нито инстинкт, нито пък достъп до знание - например, по колко шишета мляко от по колко милилитра трябва да пие бебе на еди-каква си възраст, кога бебето да започне да яде други неща и какви да бъдат те. Имах пълно доверие на Лоранс Перну, която обясняваше подробно на хора, които смятат, че могат и е редно да се справят с повечето неща сами, за разлика от Д-р Спок, който просто описваше някакъв проблем в един параграф и заръчваше да се обърнем към лекар.

Днес, обаче, имам и знание, а оттам и май и попроменена интуиция. Днес знам, че американските педиатри смятат, че до 6 месечна възраст единствената храна и напитка следва да бъде млякото, прочела съм предупреждения срещу цитрусовите плодове, които съставяха сериозна част от менюто на първото ми бебе и т.н. Отдавна съм научила разни неща за здравословното хранене по принцип.

Проблемът, обаче е, че попадам на съвсем противоречиви съвети. Понякога интуицията и "common sense" ми помагат - така реших да не лишавам детето от вода, но и да не го "наливам". Понякога, обаче, нямам никаква идея какво да правя - например, да давам или да не давам портокалов сок на бебето и кога. Едни казват след първия месец на бебетата да се дават ежедневно плодови сокчета; други казват това да се прави рядко и не по-рано от шестия месец. Трети предупреждават срещи цитрусите, а аз се чудя дали стомасите на децата в по-топлите ширини са различни.

Как ли е оцеляло човечеството без помощта на експертни съвети за отглеждането на децата? Как експертите са станали такива експерти без да провеждат експерименти с бебета?

А за Лоранс Перну и други автори ще пиша в други текстове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар