На тепиха

Снощи ни подариха този тепих за игра и активна гимнастика. Много се радвам и препоръчвам - хубаво е детето да има висящи неща наблизо, за да може да си играе - на тази възраст просто няма друг начин, освен, разбира се, до него да виси отмаляваща родителска ръка, която да държи нещо интересно.

Макар че пише да се слага на пода, разпънах го на спалнята и пуснах Пипи да го пробва; признавам, че засега ще го поставям далече от пода. Макар че пише да се забърсва, вместо да се пере, току що го накиснах в един леген с бебешки прах за пране. Макар че пише да не се окачват други играчки, смятам да окачвам и други играчки.

Ако аз проектирах този тепих, нямаше да го направя толкова шарен ... или поне не с толкова едри фигури, които могат да се видят от доста по-голямо разстояние, отколкото ги вижда детето. Щях да направя няколко фонови участъка (всеки с различен цвят) и на тях щях да щамповам / апликирам малки фигурки, които детето да вижда добре, без да се налага да левитира над тепиха.

Твърде шареното е толкова шарено, че го въприемам като общо петно - с такова усещане ме оставят и илюстрациите на повечето детски книжки напоследък, но това е друга тема :) Няма да разказвам и за това, че напоследък непрекъснато се улавям в практикуване (на ум) на индустриален дизайн.